Много от хакерите са асоциални. Техният силен интерес към компютрите и програмирането е възможно да издигне висока бариера в реалното общуване с хората.
Компютърните мрежи им дават шанс да общуват с други хора, които имат
подобни на тяхните интереси. Преди Интернет да стане леснодостъпен,
хакерите използват BBS (bulletin board systems), където комуникират и
обменят опит помежду си. Хакер може да хоства BBS на своя компютър и да
позволява на хората да влизат в системата, да изпращат съобщения,
споделят информация, играят игри и свалят програми.
След като хакерите се открият едни други, обмяната на информация
нараства драстично. Някои от тях публикуват своите постижения в BBS,
хвалейки се за проникване в защитни системи. Често, те качват документ от жертвите им, за да докажат своите твърдения.
До началото на 1990 г. органите на реда в САЩ, официално са приемали
хакерите, като огромни заплаха за сигурността. Когато са заловени – или
чрез силите на реда или корпорациите, някои хакери твърдят, че могат да
предизвикат масови проблеми. Повечето от тях обаче не са искали да се
забъркват в неприятности, но любопитството им да хакнат дадена система и да разберат как работи е много по-силно от съвестта. За един хакер, защитната система е като Еверест – едно истинско предизвикателство.
В САЩ, законът е доста строг и хакер може сериозно да загази само за
проникване в чужда система, без да нанесе някакви загуби или щети.
